Театър Реплика / Articles by: Boryana Peneva

Всички публикации от Boryana Peneva

АТЕЛИЕ ЗА ДОКУМЕНТАЛЕН ТЕАТЪР

Театър Реплика

 

представя

Ателие за документален театър

 

📣Отворена покана за участие към театрални режисьори, актьори и студенти

 

Театър „Реплика“ има удоволствието да ви покани за втора поредна година на Ателие за документален театър, в което професионалисти и студенти ще имат възможност да се запознаят с принципите и основните практики на работа в документалния сценичен жанр.

 

📣Тази година специален гост ментор ще бъде Георг Жено. Той е немски режисьор, един от основателите на Театр.doc в Москва. Последните години активно работи в зоните на конфликт в Украйна. Има богат опит и ценен принос в развитието на документалния театър в Европа.

 

📌В рамките на ателието ще се сформират групи, които ще работят по създаването на свои кратки театрални ескизи.

📌Период на ателието: 1-10.07.2022

 

📌Очакваме заявки за участие с три имена, години, настоящо или завършено учебно заведени и специалност на:

replica.theatre@gmail.com

телефон: 0883304970

 

Ателието е безплатно за участниците, благодарение на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria

 

#contemporarytheatre

#contemporaryart

#documentarytheatre

#replicatheatre

Разговор с Марина Давидова. За времето, в което живеем. За привилегията да си свободен. За мисията на театъра и „Престъпление и наказание“ на театър „Реплика“.

Марина Давидова е театрален критик и главен редактор на сп. “Театр” в Русия. В началото на руските военни действия в Украйна тя публично се обявява против тях, като организира петиция, в резултат на което е преследвана и подслушвана, а списанието е спряно от печат. Марина избира да напусне страната си, както правят редица видни руски представители на културния и интелектуалния свят.  

 С Марина Давидова се срещаме в София отново в деня преди да замине за Ню Йорк, където вероятно ще се срещне с най-големите светила в театъра и театралната критика. Благодарение на Василка Бумбарова, с която се познават от години, Марина успява да гледа и този път няколко подбрани български представления, сред които е и “Престъпление и наказание” на театър “Реплика” и Георг Жено. Използваме тази възможност, за да разберем какво се случва с нея и престижното списание “Театър”.

 Разговор с Ваня Бойчева

Как се чувствате в България и какви са усещанията ви за културната атмосфера у нас?

Аз имам много специално отношение към България, тъй като това беше първата държава, която посетих, но не като турист, а по работа като критик. Беше в средата на 90-те години. Оттогава имам много силна връзка с тази държава и имам много страхотни приятели тук. Дори си купихме малък апартамент в Созопол и заедно със съпруга ми и сина ми идваме от много години всяко лято. Затова тук е моят втори дом. Така го чувствам. Тук се чувствам на мястото си. Като срявнявам с други европейски държави, в които съм работила и ще продължавам да работя, като Германия, Австрия, Франция и др., бих казала, че тук е просто спокойна провинция. На мен това ми харесва, защото в някои други държави има твърде много бюрокация – твърде много!  Много ограничения. Животът е твърде регулиран там. Понякога просто имам нужда да дойда тук. Може да прозвучи странно, но тук се чувствам по-свободно. Това са моите истински чувства.

А дали този начин на живот, който усещате тук, дава и своите отражение върху културата, върху театъра?

По някакъв начин – да. Разбира се в руския и немския театър нещата са различни. Въпреки, че за руския театърне можем да прогнозираме какво ще се случи, заради ужасните събития там. Преди – в руския театър имаше повече пари, защото е ясно, че театърът зависи от парите. Тук усещам, че има истински интерес към театъра. За мен държавите се разделят в две групи – страни, в които хората не се интересуват от театър, и страни, в които хора искрено се вълнуват от него. Понякога нивото на артистичните постижения не са толкова високи, но това може да се промени за 1-2 години. Най-важното нещо е публиката. Ако има публика, ако има хора, които са готови да ходят, да гледат, да развиват собствените си знания за театъра, това е най-важното. В момента не познавам българския театър толкова, колкото полския, немския или френския, но ще вляза по-надълбоко в много скоро бъдеще.

Вие сте редактор на списание “Театр”. Какво е значението на една такава медия, съдържаща културна критика, ревюта, различни мнения за представленията?

Ако искаш да имаш наистина интересен театър, трябва да имаш театрална критика, ревюта, теоритични рефлексии. Всъщност това, което правих в Москва – пак говоря в минало време, защото в момента е много неясно, това, което се случва е толкова ужасно, че предпочитам да говоря в миналото… Аз практически управлявах две медии – на първо място това е списание  “Театр”, коетео излизаше на всеки три месеца и беше доста обемно. Всеки брой беше посветен на различни аспекти от театралния живот като социалния театър, съвременния танц, операта,на взаимотношенията на театъра и архитектурата, театъра и киното – на това как си взаимодействат, как се допълват. Можеш да четеш този списания като книга. Но тъй като излизаше на три месеца, нямаше как да реагираме на актуалните събития, затова в същото време поддържахме и имаме уебсайт на списание “Театър” ( http://oteatre.info/ ), където освен съдържанието на хартиеното издание, има още много съдържание като новини, ревюта, препоръки, гидове и т.н. Така сайтът работи и като отделна и много важна медия. Мисля, че комбинацията между теоретичната част, която задълбава и в исторически план, и тази спонтанна реакция към актуалните постановки и събития, към новините в театрите –  нови назначения, нови директори, миграцията на актьори, е една много важна комбинация. Това издание оказваше влияние върху театралния живот в Русия.

 

През 2018, 2019, 2020, 2021 години имахме подем в руския театър. Имаше толкова много истински интересни продукции, нови тенденции, нови имена, нови видове театър – като хоризонталния театър, приобщаващ, потапящ и т.н. Театралният живот разцъфваше в Русия, но в момента това  спря заради всички събития, които се случват след 24 февруари. За мен това, което се случва, е огромна трагедия.

Това, което се случва със списанието в момента е, че имам оферта от голяма издателска къща – не българска, на европейско ниво. Те ми предложиха да продължа работата по изданието, да се публикува на руски, но в Европа – за тези хора, които сега живеят извън границите на Русия. В момента има много повече имигранти от Русия, които са се преселили в различни части на Европа. Дори в Армения, например – хиляди хора емигрираха там в последните месеци. Тази издателска къща е готова да разпространява списанието в различните държави. Мисля си, че можем да направим и нещо в България с най-добрите български критици. Като специална версия на сп. “Театър” в България.

В момента се намирам в една, нова, специална ситуация – в началото на нещо ново.  В Русия имах толкова много позиции и ангажименти, участвах и в много събития на европейско ниво. Но сега започвам на ново и имам адски много идеи в главата си. Не мога да кажа, че със сигурност ще стане, но това е една от моите идеи.

Каква е ролята на театъра във времена като тези? Може ли по някакъв начин да е полезен? Може ли да отразява събития, които в момента се случват?

Трябва за момент да забравим за тази примитивна практична употреба на театъра. Театърът трябва да изпълнява основната си роля – да изследва живота в неговите екзистенциални, антропологични и метафизични аспекти. Това е най-главната задача на изкуството изобщо. Друг е въпросът какво трябва да правят големите творчески личности в тази ситуация, в тези нови обстоятелства. Аз мисля, че за всички тях, включително и за мен, най-важното действие е да се направи опит за протест срещу това, което се случва в Русия, срещу всички тези практически фашистки действия…  Да противостоят на тях! Това не го виждам сред някои от моите приятели в Русия. Знам, че е много опасно там в момента. А практически аз съм вече емигрант – не мога да давам съвети на хората, които в момента са в опасност там. Но без противодействие от тяхна страна всички постижения, за които говорих досега, вече няма да имат значение.

Но това не означава, че театърът трябва да отразява само тези проблеми. Това не е правилно, не бих дала такъв съвет.

Вярно ли е, че голяма част от руската интелигенция е избягала и вече е в Европа?

Да, вярно е за много от представителите на интелигенцията. Много от тях обаче са си остнали у дома, но по  различни причини – някои хора имат възрастни роднини, за които трябва да се грижат, някои имат малки деца, други нямат финансова възможност. В момента интелигенцията е разделена между тези, които са останали в Русия, и тези, които са емигрирали. Има и друг тип хора – например IT експертите – едно огромно количество от тях  напусна страната, преместиха се, защото осъзнаха, че е невъзможно да си вършат работата в една затворена държава. Защото интернет светът е отворен свят.

 Виждате ли една по-различна картина от тук, от Европа към Русия – картината, която се обрисува чрез медиите и социалните медии?

Нека забравим за руската визия. Руснаците са с промити мозъци от пропагандата, ужасната пропаганда, пропагандата тип “Гьобелс”. В момента те не разполагат с достоверни средства за информация. Особено по-малко образованите, които нямат достъп до интернет, а и много сайтове вече са блокирани там. Няма никакви независими медии вече! Никакви! Доста чужди медии са блокирани, а не много хора знаят чужди езици, за да се информират. Моята перспектива е общо взето еднаква от България, от Амстердам или Мадрид, за мен няма значение. Но генерално масата хора имат съвсем различна картинка в главата си. А каква картинка имат руснаците дори не можете да си представите – митологична реалност, изкуствено създадена от пропагандата. Според тази реалност всичко това, което прави Русия, е правилно.

Има ли начин това да бъде променено? Kакво трябва да се случи, за да се промени?

 Никой не знае… Може да се случи след месеци, може да продължи десетилетия. Ние не знаем – това е уникална ситуация. Ние за съжаление имаме примери за такива затворени общества като Северна Корея. А ние в момента сме на нивото на Иран като затворено общество и вървим в посока към Северна Корея. Единственото позитивно нещо е, че Северна Корея се затвори преди началото на интернет ерата. Все пак сега ситуацията е различна. И въпреки всички ограничения, блокирани сайтове, въпреки всички репресии, вече би било невъзможно да направиш такова затворено общество като Северна Корея. Ние все пак поддържаме връзка с хората, които остават в страната. Всеки ден говоря със своите приятели и колеги, които останаха в Русия. Знам всичко, което се случва там. А те с моя помощ разбират какво се случва в чужбина. Невъзможно е вече да откъснеш такава голяма територия като Русия от световната карта. Но нека да видим. Това е една уникална ситуация. Нямаме друг такъв пример от миналото. Дори за мен е интересно какво ще се случи в близкото бъдеще и не съм готова да правя прогнози. Мисля, че никой  в момента не би могъл да прогнозира.

Връщаме се на темата за театъра в България.

Гледах доста неща за малкото време, в което съм сега в България. Имам нужда от време, за да добия по-добра представа. Не съм готова да дам своята оценка – получавате 5-тица, седнете!

За нас е интересно как бихте го сравнили, тъй като за нашите представления е трудно да пробият навън, тъй като български език разбираме само ние.  

Да, разбира се, не мога да кажа, че в България има големи световно популярни имена. Но ще ви дам пример – белгийският театър в края на 80-те беше на десет пъти по-ниско провинциално ниво от това на другите европейски държави. Те даже нямаха режисьори. Тук в България е имало интересни режисьори по това време. Те просто гледаха немски или френски представления, записваха си мизансцена и просто се опитваха да го повторят на тяхна сцена. Това беше белгийският театър в края на 90-те. Люк Персифал дори говори за това в едно свое интервю. Но само за няколко години изведнъж стана чудо и толкова много интересни хора на най-високо световно ниво се появиха като Ян Фабър, Ян Лоярс, Люк Персифал. Te се появиха само за няколко години. Тогава белгийският театър стана по-интересн за мен от немския, който беше в най-големия си възход след падането на Берлинската стена. Така че това може да се промени. Същото нещо се случи, помня много добре, и с швейцарския театър. Но в моментa има толкова много интересни именa и в момента театралния живот е много интензивен и интересен. Така че това може да се промени много бързо – с големите имена, с темите, които да са интересни за световния театър…само за 2-3 години. Очаквам го.

Сега, разбира се, да поговорим и за нашето представление “Престъпление и наказание”. Успяхте да гледате няколко части, но все пак за нас е интересно какво мислите.

Нямах възможност да гледам всичките осем части на представлението, а само няколко епизода. Това, което много ми хареса, е тази интимна атмосфера. Аз харесвам театър, който няма нужда от огромен бюджет. Който се създава практически от нищо. В него най-силното въздействие идва от актьорската игра, от изобретателното включване на  малки предмети от реквизита. Това много ме впечатли. Освен това структурата на представлението – няма повествование, не е разказвателен театър, а различни гледни точки към един добре известен сюжет. Което ми дава възможност да погледна на всички ситуации и на героите от различен ъгъл. Аз наистина вярвам в този начин да се изследват и интерпретират класическите текстове. Усетих, че хората, които участват в това събитие, са един екип – аз винаги го усещам това. Например в един обикновен театър, в който има звезди, огромен репортоар, хора на заплата, държавен бюджет – там винаги има едно съревнование между хората, има интриги – това е практически във всеки голям театър. Аз много харесвам цирковите трупи, където хората винаги си помагат – те изпълняват много опасни трикове, няма как да се съревновават един с друг, трябва да се подкрепят, просто за да оцелеят. В тези малки трупи аз усещам точно тази атмосфера. И по време на това представление от една страна много харесах актьорската игра и самото представление, но от друга страна усетих тези много специални отношения не са между героите, а между актьорите и между хората, които помагаха на актьорите. Това е може би най-хубавото ми и  най-силното ми впечатление от българския театър.

Според вас дали би имало интерес от такова представление в чужбина?

Да, така мисля. Може би не на най-големите фестивали, но малък фестивал – да. Много лесно си го представям. И аз ще направя каквото мога, за да го промотирам.

Според вас каква пиеса трябва да постави една малка трупа като “Реплика”?

Не мисля, че съвременният, модерният театър трябва да мисли за пиеси. Новата драматургия във формата “пиеса” вече не е толкова важна за театъра. Най-хубавите представления, които съм гледала в последното десетилетие, са създадени по книги, дори нехудожествени, или нещо, което е написано от импровизации на актьорите. Не помня велики представления направени по пиеси в последните години. Така че нямам какво да предложа. Разбира се, теоритично е възможно, но за мен не е това правилния път да се прави театър.

А какво мислите за документалния театър тогава?

В това голямо поле, което в момента наричаме “театър” – преди 20 години ние знаехме точно какво наричаме театър! Това е една много специална сграда, където трябва да отидем, където публиката седи в тъмнина, а сцената е осветена и там се появяват едни актьори, които се преструват на Хамлет, на Вуйчо Ваньо, на Три сестри и т.н. Сега знаем, че театърът може да бъде нещо различно. Документалният театър е просто една модификация на съвременния театър. Може да е скучен, може да е много вълнуващ… Същото мога да кажа за визуалния театър, за т.нар. социален театър, комерсиалния театър – може да е и скучно, и интересно… Не мога да кажа кой е точният път на съвременния театър – има много пътища, от които да избираме!

Ателие за драматургично писане 2022

Two textured backgrounds and paper mockup
АТЕЛИЕ ЗА ДРАМАТУРГИЧНО ПИСАНЕ ▪️ под ръководството на Георги Тенев.
   ЦЕЛ и ФОРМА:
Ателието за драматургично писане цели да събере автори на драматургични текстове, които да заявят своето присъствие на родната театрална сцена.
❔Как ще стане това?
След заявка за участие, избраните кандидати ще работят под менторството на Георги Тенев. В края на ателието участниците ще представят сценични четения на създадените текстове.
      Работни теми на ателието
Тема 1 „Миротворци“
Тема 2 „Кошерът и пчеларят“
       Желаете да участвате?
Напишете своя проект/идея за драматургичен текст.
Приложете кратка биография.
Изпратете на мейл:
ateliereplica@gmail.com
Краен срок: 01.05.2022
         Нямате опит в драматургията? Искате да пишете за театър?
Не се търси биография и професионален опит, а идеи, намерения, стил, интуиция, култура. Свободно представете идеите си и очаквайте да бъдете поканени.
Местата за участници са ограничени, неприемането на една кандидатура не е форма на оценка.
          Какво е задължително?
Интересува ни новаторство в поне една от следните посоки:
форма, съдържание, засегнати теми, персонажи, актуален поглед към обществото, стилистика, диалог
           Как да изглежда вашият проект?
Изберете ЕДНА ОТ ДВЕТЕ предложени теми. Опишете идеята за развитие на драматургичен текст (обем от 2 до 6 стр.) Представянето може да включва и вече разработени фрагменти.
Приложете кратко свое представяне (биография), в обем до една страница. Стилът на биографията е свободен.
В случай, че кандидатът бъде избран, се заплаща еднократна такса от 45 лв.
  Селектираните участници ще развиват идеите си в рамките на четири месеца (от юни до октомври). Срещите ще се провеждат няколко пъти в месеца и ще бъдат както на живо, така и онлайн. Ще могат да се включат желаещи от различни краища на България, както и извън пределите на страната.

Фестивал-лаборатория „NEDRAma- international“ 2021

Фестивал-лаборатория NEDRAma International 2021
Вдишай! Сега издишай. И се приготви за шестото издание на фестивал-лаборатория NEDRAma – фестивал за документален театър и съвременна драматургия. Сега отново вдишай. Колкото повече задържаме дъха си, толкова повече искаме да издишаме, да махнем маските, да говорим. Ето това се случва и със свободния театър и NEDRAma – искаме да говорим и даваме пространство на други творци да го правят. Тази година на нашия фестивал-лаборатория ще се случат безпрецедентните 6 премиери. Ще има много документален театър, много съвременна драматургия и най-вече много млади творци, които намериха своето пространство. Сега издишай и вдишай… СВОБОДНО!

ПРОГРАМА
БИЛЕТИ (пас за целия фестиал): https://epaygo.bg/4439815848
16 октомври /събота/
17:30 – Откриване на Фестивал-лаборатория NEDRAma
Ателие за документален театър:
18:00 – „Венчани за небесата“, реж. Траяна Минкова
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/3181458641
20:00 – „(Не)Желаните“, реж. Любомир Сапунджиев
https://epaygo.bg/1919599801
17 октомври /неделя/
19:00 – „Invent/(-)ry“, реж. Пека Щефан, Румъния
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/1956313975
18 октомври /понеделник/
19:00 – „Клопка“, режисура и хореография Стефания Георгиева и Калина Георгиева, Театър АТОМ
Продуцент: АТОМ ТЕАТЪР
БЛЕТИ:: https://epaygo.bg/8496935084
19 октомври /вторник/
19:00 – „Г-ца Анна“ – Психоаналитично съновидение, вдъхновено от случая „Г-ца Анна О.“ на Йозеф Бройер и статии на Зигмунд Фройд, реж. Елица Йовчева
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/4144988989
20 октомври /сряда/
Ателие за драматургично писане:
19:00 – Сценично представяне на нова българска драматургия
Автори: Биляна Тодорова, Васил Спасов, Екатерина Георгиева, Теодора Георгиева, Дина Маркова
Куратор: Георги Тенев
ВХОД СВОБОДЕН
21 октомври /четвъртък/
19:00 – „Златна рибка“, реж. Неда Соколовска, Студио за документален театър VOX POPUL
Документален пърформанс
Времетраене: 75 минути
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/4735018733
22 октомври /петък/
Ателие за документален театър:
19:00 – „Реанимация – Живот (на)ново“, реж. Детелина Станева
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/1930634173
23 октомври /събота/
19:00 – „Николай Коляда на балкона“ – сценично представяне на текстовете от уъркшоп по драматургично писане със световно известия драматург Николай Коляда. Режисьори Надя Панчева и Детелина Станева. По текстове на Невена Николова, Веселин Стоянов, Десислава Вулева, Анелия Тотева – Sarah, Иван Димитров, Васил Спасов, Ана Батева
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/1949079329
24 октомври /неделя/
19:00 – „7 реплики“, по пиесата „В самотата на памуковите полета“ на Бернар-Мари Колтес, реж. Гаро Ашикян, Театър Реплика
„Седем реплики“ е театрален проект с елементи на звуков комикс, вдъхновен от пиесата „В самотата на памуковите полета“ от Бернар-Мари Колтес (1948 – 1989 г), издадена година, преди той да почине от СПИН. Проектът е замислен за 7 актьора от Сдружение „Реплика“ с режисьор Гаро Ашикян.
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/8737719933
20:30 – Закриване на фестивал-лаборатория NEDRAma
Фестивалът създава пространство за документален театър и съвременна драматургия. Фокусът на изданието през 2021 година е върху ателиетата, които се провеждат в рамките на фестивала, и лабораторните срещи между различни млади творци, които създават съвременно изкуство.
Ще видим резултатите от три ателиета:
• Ателието за документален театър, в което участват млади професионалисти и актьори, които направиха своите първи опити в жанра
• Ателие за драматургично писане с ментор Георги Тенев – ще се състои четене на новосъздадените текстове на четиримата участници в ателието
• Ателието за драматургично писане на Николай Коляда – ще видим за първи път на сцена текстовете, създадени в рамките на ателието на Николай Коляда, което се проведе в 5тото издание на фестивал – лаборатория NEDRAma. Сценичните версии са поверени на младите режисьори Надя Панчева и Детелина Станева.
В тазгодишното издание на NEDRAma ще вземат участие различни български и чуждестранни артисти и организации от независимата сцена като Vox Populi, АТОМ Театър, румънският артист Пека Щефан, режисьорът Елица Йовчева. На 24.10 по случай своя десетгодишен юбилей , ще отпразнуваме рождения си ден с премиера на „7 Реплики“ с режисьор Гаро Ашикян, а от 20:30 ще закрием заедно фестивала и ще издадем малко повече за това, какво ще се случи следващата година. Издишай…
Очакваме ви!
Събитието е подкрепено от Национален Фонд Култура.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ – театрален сериал

Театър “РЕПЛИКА”

 

представя

 

театрален сериал

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

сценично разследване в осем части

по романа на Ф. М. Достоевски “Престъпление и наказание”

превод – Георги Константинов

постановка – Георг ЖЕНО

художник на спектакъла – Анастасия ТАРХАНОВА

сценична версия – Георги ТЕНЕВ, Георг ЖЕНО, Анастасия ТАРХАНОВА

Участват актьорите:

Благой БОЙЧЕВ (Разколников)

Милена ЕРМЕНКОВА (София Мармеладова)

Ованес ТОРОСЯН (Порфирий Петрович)

Милко ЙОВЧЕВ (Мармеладов)

Боряна ЙОВЧЕВА (Лизавета, Амалия)

Ирина АНДРЕЕВА (Авдотя Романовна, Катерина Ивановна)

Ивайло ДРАГИЕВ (Свидригайлов)

 

“Не е достатъчно да признаеш вината. Нужно е да приемеш престъплението.”

Убийството предстои, присъдата вече е произнесена, но това няма да възпре престъплението. Осем епизода от един трилър с неочакван край.

Разследването е безпощадно, следователят е един от нас. Зрителите не са застраховани, ще бъдат привлечени като свидетели, съдебни заседатели, очевидци. Това не е представление. Това е игра на нерви между подозиращи и заподозрени, жертви и извършители.

Разколников – радикален убиец, маниакален егоцентрик. Разколников – художник, творец, живописец на своето време. Достоевски – безпощаден изследовател на човешки тайни. Достоевски – арбитър в борбата на душата с дявола.

Осем серии, осем срещи на публиката и актьорите с предизвикателствата пред собствената им съвест. Дали не живеем в един от кошмарите на Достоевски?

Осем серии от едно замислено, извършено и разкрито престъпление. И множество мечтани, планирани и неразкрити престъпления – на героите, на читателите на романа, на зрителите. Отговорността е обща. Вината е, че няма подходящо наказание

Георги Тенев за драматургичото писане

Здравей, Георги! По случай 10 години реплика решихме да направим нещо заедно – ателие за драматургично писане, в което ти ще бъдеш ръководител. Защо според теб е нужно да има такова ателие?

То е нужно, на първо място, според самите вас – и се радвам, че мислите така и организирате такъв форум вече не за първи път! Отлично е, че вие, като една независима и може да се каже „нишова“, крехка театрална формация, от години правите неща, които трябва да се случват с  повече интензивност в големите театрални „къщи“… но това е положението, не се случват там. Затова вие сте поели тази отговорност.

Според мен, е много интересно, важно и полезно да се работи в такива формати – да се събират хора и да пишат по дадена тема, да научават някакви непознати неща за живота на театралния текст.

На театъра като изкуство са му жизнено необходими трупи като вашата – „Реплика“ – понеже това изкуство е събитие, живот. Театърът „се случва“. За да се случи, трябва жив организъм. И вашата трупа е такъв организъм. Оттам нататък, за да се развива и сценичното писане, е важно да се събираме и да работим върху текстове, пиеси, намерения – по възможност, в контекста на някакви живи, практически форми. Да пишем за театър, който е конкретен, с лица и гласове, с имена. Не „въобще“, а фокусирано.

Всъщност, когато ме поканихте, аз не ви задавах много въпроси, защото бях гледал няколко ваши проекта. И ми беше ясно, че искате да създавате нещо живо, активно, адекватно на средата и проблемите.

Има ли формула в писането на драматургичен текст?

Стопроцентови и гарантирани формули няма, но има много рецепти. Кой обаче се е научил да готви само с рецепти? Трябва да влезеш в кухнята. Да се провалиш веднъж-два пъти, да усетиш сам нещата. Аз си признавам, че не мога (а и трябва ли?) да следя големия обем драматургия, която се появява днес в Европа и по света. Просто това е невъзможно, особено ако не си режисьор, който си търси пиеси или не си щатен драматург, който търси пиеси за сцената. Но аз следя какво се случва в българската драматургия, какви заглавия се поставят, какво вълнува театралните селекционери. И веднага мога да направя разлика – например с темите, сюжетите и нивото на писане в съвременния български роман или в сценария за кино. Сравнението не е в полза на театъра. Досещате се, не става дума за липса на автори. Проблемът е в културата на драматургичната работа. Има криза в разбирането за това какво трябва да представлява една пиеса, за това как да говори, за какво да говори и пр. Тук се намесват куп обстоятелства, които не можем да изясним сега, нито му е мястото тук. Но в тази криза, да я наречем така, усилието на „Реплика“ е едно добро изключение.

Как мога да се включа аз, като ръководител на това ателие? С формула – не.

Надявам се, ще успея да ви помогна във вашия дългосрочен път, като осигуря среща на намеренията (на бъдещите участници в програмата) с реалността на театъра. Защото една от големите загуби на време и енергия е, когато авторите (дори да са прекрасни сами по себе си, като създатели на литература) остават в плен на една романтична или странична, „зрителска“ концепция за театралното писане. То има много общо с всяко друго слово, но връзките не са прокарани точно така, както си мислим. И поезията е слово, и тя е изкуство на литературния феномен, но не е проза, нали? И не е (чиста) философия. Същата дистанция/близост я има и между театралното писане и писането на поезия или разказ.

Като ръководител на ателието, обсъдихме заедно с теб и темите. Какви са те и в какъв обхват да мислят бъдещите драматурзи?

Темите, надявам се, дават широка възможност и за избор, и за вдъхновено фантазиране. Първата е „Изкуствен живот“, а втората тема – „Победители и победени“.

Как да разбираме тези летящи думи, които не са обяснени допълнително? Ами, нека да помедитираме върху тях. Ако някой иска да се включи, но никак не намира своята тематична връзка, нека се съсредоточи в самите думи. Не е случайно, че тук няма чуждици, това са думи, корени, свързващи различни семантични гнезда и те не могат да не са във връзка – по един или друг начин, дори чисто езикова връзка – с живота на всеки човек. Нима има ежедневие без победа и поражение? Нима не се замисляме върху достоверността (или върху естествената неестественост, върху кухите или плътни стойности) на нашия живот?

Темата е вид канализирана свобода. Една тема е нещо като шапка – в шапката трябва да има някаква глава, надолу тяло, крайници, стабилно стъпили на земята. Но какво тяло, какъв човек – това е неограничената свобода на всеки, който избира темата.

Как ще протече твоята работа с кандидатите – колко срещи ще имате?

Ще съберем кандидатурите, ще преценим в кои от тях има най-голям потенциал за развитие, кой автор как е мотивирал идеите и очакванията си. От това ще стане ясно на кого бих могъл да съм полезен – защото моята практика и метод са просто една от многото възможни посоки в драматургията. Със сигурност това, че някой няма да бъде избран не е знак, че няма качества или че идеята му не съдържа потенциал – но вероятно е потенциал за друг тип драматургия и друг тип театрален опит, какъвто аз не мога да предложа. Или просто сме достигнали физическия капацитет на проекта, местата не са безброй.

След селекцията, ще направим няколко срещи, в които участниците ще получават конкретни задачи – за да еволюира тяхната идея, да срещне съпротива, да усетят какъв би бил потенциалният път на едно литературно намерение, когато попадне в театрална среда.

Ще обсъдим проблемите на креативната драматургическа работа „в отбор“ – тогава, когато авторът трябва да работи в контакт с театралния екип, да съвместява своите собствени виждания с изисканията на режисьора, да защитава и обосновава, вкл. пред трудния съд на въпросите, задавани от актьорите.

Процесът ще мине през писане, коментар, проверка на първоначалното намерение, връщане назад, обогатяване на измеренията на текста. Всичко това ще бъде поставено в рамките на един метод, който съм нарекъл „Творческо мислене“ и досега съм прилагал с успех при консултации и работа с групи хора, занимаващи се с литературни текстове, в разни жанрове и видове.

Колко време ще протече ателието – колко време ще имат за писане и напълно готови пиеси ли ще имаме накрая на ателието?

Планът е да имаме първа среща още в края на месец юли (или в самото начало на август) и да работим до края на септември. Всичко ще бъде съобразено с възможността/необходимостта от задочни срещи, за да сме гъвкави около ваканции, вируси и пр. Но най-важни, естествено, са срещите на живо, надявам се да ни се получат, с гостоприемството на театър „Реплика“, разбира се.

 

 

С нас вече се свързаха много млади хора, които се занимават с театър, но не са драматурзи – актьори, режисьори. Според теб това в техен плюс ли ще е, или ще им е трудно?

О, това, че някой идва от близка (но „не съвсем“) област, е отлично. През последните години имах възможност да преподавам на магистри в НАТФИЗ, където ми направи впечатление отличното представяне, например, на една актриса, която пише и иска да развива себе си в посока на драматургия. Така че, тук – а и никъде в изкуството, особено в лабораторното – няма „образователен ценз“ :)

Как ще протече представянето на текстовете?

За всеки успешно разработен текст (а съм сигурен, че всеки участник ще достигне до такъв) предвиждам някаква форма на действен анализ. Това ще стане с помощта на актьор или актьори, но може би и също със саунд-дизайнер, кой знае – ако материалът го допуска и изисква – някакво визуално решение… Ще създадем жива, адекватна на текстовете среда за представяне. Ще опитаме да се изненадаме – един другиго, всеки себе си, а и публиката, накрая. Няма да правим („да поставяме“) пиеси, но ще допуснем зрители при извървяването на част от процеса на този действен, творчески анализ. Това бездруго ще има характера и частично контролираната спонтанност на едно „представление“.

Съвети за тези, които още се чудят дали да се включат?

Ако колебанието е породено от съмнение в собствените сили, от това „дали ставам за тази работа“, по-добре да поемат риска. Защото често ние не си даваме сметка с какво разполагаме – идеи, намерения, които ни се струват „извън обичайното“, само защото обичайното е твърде стеснено, банализирано. Ако темите ги вдъхновяват наистина, ако нещо от това, което дотук си говорим им се струва привлекателно – защо да не опитат?

Като автор на пиеси и книги според теб драматичното писане може ли да бъде занаят в България?

Трудно, но може. (Бих казал, много, много трудно.) Засега обаче, това ателие не бива да се разглежда като някакъв вид „професионална квалификация“, то е търсене на пътища към нови театрални образи. Както и търсене на пътища към самите нас, разбира се.

АТЕЛИЕ за документален театър

Театър Реплика

представя

Ателие за документален театър

 

Отворена покана за участие към театрални режисьори, актьори и студенти

 

Театър „Реплика“ има удоволствието да ви покани на  Ателие за документален театър, в което професионалисти и студенти ще имат възможност да се запознаят с принципите и основните практики на работа в документалния сценичен жанр.

 

В рамките на ателието ще се сформират групи, които ще работят по създаването на свои кратки театрални ескизи. Тези работи ще имат публичен показ в рамките на ателието и на фестивал NEDRAma International през октомври 2021 година.

Период на ателието: 14.06. – 24.06.2021 г.

Очакваме заявки за участие с три имена, години, настоящо или завършено учебно заведени и специалност на email: replica.theatre@gmail.com Телефон: 0883 30 49 70

 

Детайлна информация:

Кои сме ние?

Тази година Театър Реплика отбелязва 10 години от своето основаване. През 2011 година четерима актьора от Модерен театър с художествен ръководител Ивайло Христов решават да продължат мисията да правят съвременен, актуален, висококачествен театър, който да говори по темите на нашето съвремие. Много бързо театърът се разширява и намира своята публика.

През годините трупата работи с режисьори като Явор Гърдев, Марий Росен, Мартин Киселов, Ивайло Христов, както и със световни имена като Николай Коляда, Георг Жено, Семьон Александровски, Михал Кмиечик, Магда Шпехт, Пека Щефан и др.

Защо Ателие за документален театър?

Театър Реплика е една от малкото трупи у нас, която работи задълбочено в сферата на документалния театър. В този жанр ни въведе немският режисьор Георг Жено, а впоследствие работихме и с други световно известни имена като Михал Кмиечик и Магда Шпехт.

Тази година решихме, че е време да споделим натрупаните знания и опит и на други колеги, които имат интерес да работят в тази сфера. Да им помогнем да открият нови изразни средства, нови теми, различни подходи в работата си по създаването на сценично произведение.

Целта на ателието за документален театър е не само образователна. Чрез този проект Театър Реплика се надява да намери съмишленици, които да създадат мрежа, в която всеки, който има интерес да работи в тази сфера, бързо и лесно да намери колеги, обратна връзка и всякаква форма на съдейстиве или колаборация.

По този начин можем заедно да работим по създаването и на устойчива връзка със своята публика, да предаваме информация за настроенията й към определени теми, подходи и други.

Как ще протече Ателието?

Ателието за документален театър ще се проведе в рамките на 10 дни. В първия ден участниците ще се срещнат с представител на Театър Реплика, който ще ги запознае с основните принципи на документалния театър, подход към сценичен образ и драматургия, работа с актьори, както и ще представи примери за документален театър от родната и световната сцена. В този ден се предвижда определянето на екипи от режисьор и актьори. Всеки екип ще работи по предварително зададени теми.

В рамките на 8 дни всеки екип трябва да изработи кратък театрален ескиз. За срещи и репетиции ще могат да се използват залите на Национален студенски дом. Целта е да се създадат малки театрални или видео откъси, които в края на периода, т.е. на 10-ия ден, да се представят пред публика и пред останалите екипи. Цялото събитие ще има своя показ и в рамките на фестивал NEDRAma International през месец октомври.

Участието в Ателието е безплатно. Ще бъдат осигурени пространства за репетиции и зала за показ. Периодът на провеждане ще е 14-24 юни 2021г. Място: Национален Студентски дом.

Ателието е безплатно за участиците, благодарение на Национален Фонд Култура.

Театър Реплика обявява конкурс за драматургичен текст

Трети международен фестивал – лаборатория „NEDRAma-international” 25 -30 май 2016

Фестивалът „NEDRAma-international” има за цел да създаде ново културно пространство, което да провокира сближаването ни с европейските културни тенденции и интегрирането на българския театър в европейския театрален контекст.
Това е първият по рода си фестивал на документалния театър в България преврънал се в сериозен ежегоден международен фестивал, осъществен от международен партньорски артистичен екип.

И тази година NEDRAma-international” – е насочена към случването на творческия контакт, към срещата. Срещата между актьор и режисьор, срещата межу автор и режисьор, към формирането на екип от съмишленици. И тази година за нас е важно да дадем възможност на младите в театъра да пробват себе си в различни кординатни системи
Художествената концепция на Третия фестивал – лаборатория „NEDRAma-international” има две основни теми над които ще работят участниците във фестивала:
– 1. Манипулациите в медиите, като тема за документално изследване и представление
– 2. „Славяните – това са Африка в Европа”

За първи път в историята на фестивала Театър „Реплика”

ОБЯВЯВА КОНКУРС

за написване на кратка пиеса в рамките на 8-10 страници
по темите «Манипулации в медиите» и «Славяните- това са Африка в Европа».

За творчески екип, автор, режисьор и актьори, които в рамките на фестивала да работят над предложените драматургични текстове.

Три от одобрените предложения ще бъдат включени в международен театрален проект, който ще се осъществи през 2017 година.

До 20-ти май на имейл
replica.theatre@gmail.com

Очакваме вашите предложения за мини пиеси по посочените теми и заявки за творчески екипи за реализирането им.

Международно жури в състав Ксения Драгунскя (писател-драматург, Русия) Новица Антич (преводач, Сърбия), Василка Бумбарова, Благой Бойчев, Боряна Пенева, Ованес Торосян, Милко Йовчев, Ирина Андреева, Милена Ерменкова, Ивайло Драгиев (България) ще оцени проектите, а в рамките на фестивала от 25 до 30 май творческите екипи ще имат възможност за реализирането им work in progress.

Театър „РЕПЛИКА”
Трети международен фестивал – лаборатория „NEDRAma-international”
25 -30 май 2016

Международен театрален проект
„СЛАВЯНИТЕ – ТОВА СА АФРИКА В ЕВРОПА”

Международният театрален проект с провокативното название „Славяните – това са Африка в Европа” предполага създаването на колажен спектакъл сглобен от мини пиеси на автори от Русия, България, Сърбия, Македония,Чехия, Полша, Белорусия…
На авторите и творческите екипи от различните страни ще бъдат предложени примерни теми по един или друг начин отнасящи се към „славянската митология”, тоест неверни представи и заблуди на англо-саксонския или друг неславянски представител на човечеството за славяните. Може да се каже, че това ще представлява нещо като сборник от предразсъдъци. Вече написаните кратки пиеси или документални идеи ще бъдат предложени на режисьори и актьори от гореспоменатите страни. Това ще бъде един пътуващ театрален пъзел, който ще се запълва във всяка следваща страна.
Естествено е, че проектът не предполага никакви политически цели и амбиции. Това е ирония и самоирония, но в полифоничното звучене на бъдещия спектакъл наверно ще има място и за тревога, печал и нежност…
Първата част от проекта ще се осъществи в България и постепенно ще присъединява следващи глави към бъдещия спектакъл.
Предполага се бъдещия спектакъл да се изиграе във всички страни участнички в проекта и разбира се ще попътува по белия свят. Странстването на славяните…

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ОТКЪСИТЕ (МИНИ ПИЕСИТЕ)
– Всички славяни са братя, обожават се и говорят на един и същи език
– Славяните скоро ще измрат
– Славяните са произлезли от рибите (тоест от водата)
– Всички славяни (slavs) са роби (slaves)
– Славянските езици скоро ще изчезнат, ще умрат
– Славяните никога няма а станат членове на ЕС
– Славяните- това са фрагмент на Африка в Европа
– Славяните са много суеверни
– Славянте са чревоугодниици и пияници
– Славяните са силно родово свързани
– Славянското време (тоест неспособността да идваш навреме)
– Славянското детелюбие
– Славянската любов към земята и селото, любовта към вилния живот и гледането на градини
– Славяните винаги се напиват във влакове и самолети
– Славянската вяра в чудото
– Славянско игнориране на законите и правилата, не бива , но може
– Славянската безтакност
– Славянско неравнодушие към съдбата на близките.
– И други….

Театър Реплика гостува в Лондон

На 12 и 13 ноември 2015г. „Ние сме боклуците от Източна Европа“ (https://replicatheatre.bg/performance/nie-sme-boklutsite-ot-iztochna-evropa/) ще бъде показан в Лондон по покана на най-голямата културна институция за изследване на Източно-Европейското изкуство и култура Grad-Gallery of Russian Arts and Design. (http://www.grad-london.com/whatson/ )

Спектакълът ще бъде част от едномесечния арт фестивал „Периферни визии”, представящ шест проекта на творци от Източна Европа и Русия, изследващи проблемите на емиграцията и гражданската ангажираност в обществените процеси на Европа.. „Ние сме боклуците от Източна Европа“ е посланик на социалните теми за емиграцията, гражданското участие и излишните „неща и хора” в обществото на съвременна България. Тези теми са изключително актуални сред младите хора в Лондон, които са заливани с „истерията” от „прииждащите емигранти” от Източна Европа. Гостуването там не само ще допринесе престиж за българското изкуство като цяло, но и ще запознае много широк кръг от хора с все по-актуалния проблем за емиграцията в Англия. А участието на Театър „Реплика” в този арт фестивал посветен на Източна Европа е сигурен начин за сериозна заявка на българската култура като равноправен участник в европейските културни процеси.

Grad-Gallery of Russian Arts and Design
CONTACT
+44 (0) 20 7637 7274
3-4a Little Portland Street London W1W 7JB
info@grad-london.com
http://www.grad-london.com/visit/

На 14 ноември театър „Реплика” ще бъде гост на Българския културен институт в Лондон( http://bg.bcilondon.co.uk/2015/11/14/) със спектакъла „Двама бедни румънци, които говорят полски” (https://replicatheatre.bg/performance/dvama-bedni-rumntsi-koito-govoryat-polski/)

Историята започва на околовръстното шосе на Варшава, където мъж и жена в неугледен вид и видимо надрусани се опитват да спрат кола на стоп. Тяхното безумие, грубост и безчовечност сякаш ескалират от взаимната им близост и надъхване, като същевременно рефлектират в отвращението и бездушието на всички други замесени. Постепенно в хода на това пътуване героите изтрезняват и се доближават до реалните си лица – един успял актьор и една нещастна самотна майка. И противно на логиката и очакванията ни, именно във втората и привидно „нормална“ част на тяхното общуване връзката им се разпада, а на повърхността излиза най-лошото у всеки. До неизбежния край.

Смисълът на подобен спектакъл е именно в съпреживяването и в това да не се разкриват тайните на сюжета. Това е театър, направен в най-класическите канони на трагедията – с истински катарзис накрая. При това еднакво ангажиращ просто любопитен зрител, така и професионалниста.

Театър за нелюбовта, направен с любов – не се среща често, не пропускайте!
Български културен институт
(В сградата на Българското Посолство)
188 Queen’s Gate
Kensington
London
SW7 5HL
Метро
Gloucester Road 12 mins. (0.6 miles)
Piccadilly Circle District
South Kensington 13 mins. (0.6 miles)
Piccadilly Circle District
Buses
9, 10, 52, 70, 452, 702
http://bg.bcilondon.co.uk/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82/

БНР: Театър „Реплика” играе премиерно „Състояние на нацията”

Най-новият спектакъл на театъра е постановка на Ованес Торосян по текстове на шотландския писател Ървин Уелш, който доби световна известност още с първия си роман „Трейнспотинг”.

headstatefacet2-min

 

Това е социален театър. Защото се занимава с темите, които вълнуват всички. И защото рови там, където най-много ни боли – в раните, които обикновено наричаме „грешки на обществото”, казват създателите на спектакъла.

Сценографията е дело на Добри Чомаков и Иван Пустиняшки, а ролите изпълняват актьорите Милко Йовчев, Благой Бойчев, Боряна Пенева и Милена Ерменкова.

Премиерните представления на „Състояние на нацията” са на 9 и 14 октомври от 20 часа в едно от новите артистични пространства в София – I am studio.

На същата сцена можете да гледате и други спектакли на театър „Реплика” – всяка вечер до 16 октомври.

Чуйте разговора с актьорите Милко Йовчев и Благой Бойчев.