Театър Реплика / Новини / Публикации

Публикации

Фестивал-лаборатория „NEDRAma- international“ 2021

Фестивал-лаборатория NEDRAma International 2021
Вдишай! Сега издишай. И се приготви за шестото издание на фестивал-лаборатория NEDRAma – фестивал за документален театър и съвременна драматургия. Сега отново вдишай. Колкото повече задържаме дъха си, толкова повече искаме да издишаме, да махнем маските, да говорим. Ето това се случва и със свободния театър и NEDRAma – искаме да говорим и даваме пространство на други творци да го правят. Тази година на нашия фестивал-лаборатория ще се случат безпрецедентните 6 премиери. Ще има много документален театър, много съвременна драматургия и най-вече много млади творци, които намериха своето пространство. Сега издишай и вдишай… СВОБОДНО!

ПРОГРАМА
БИЛЕТИ (пас за целия фестиал): https://epaygo.bg/4439815848
16 октомври /събота/
17:30 – Откриване на Фестивал-лаборатория NEDRAma
Ателие за документален театър:
18:00 – „Венчани за небесата“, реж. Траяна Минкова
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/3181458641
20:00 – „(Не)Желаните“, реж. Любомир Сапунджиев
https://epaygo.bg/1919599801
17 октомври /неделя/
19:00 – „Invent/(-)ry“, реж. Пека Щефан, Румъния
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/1956313975
18 октомври /понеделник/
19:00 – „Клопка“, режисура и хореография Стефания Георгиева и Калина Георгиева, Театър АТОМ
Продуцент: АТОМ ТЕАТЪР
БЛЕТИ:: https://epaygo.bg/8496935084
19 октомври /вторник/
19:00 – „Г-ца Анна“ – Психоаналитично съновидение, вдъхновено от случая „Г-ца Анна О.“ на Йозеф Бройер и статии на Зигмунд Фройд, реж. Елица Йовчева
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/4144988989
20 октомври /сряда/
Ателие за драматургично писане:
19:00 – Сценично представяне на нова българска драматургия
Автори: Биляна Тодорова, Васил Спасов, Екатерина Георгиева, Теодора Георгиева, Дина Маркова
Куратор: Георги Тенев
ВХОД СВОБОДЕН
21 октомври /четвъртък/
19:00 – „Златна рибка“, реж. Неда Соколовска, Студио за документален театър VOX POPUL
Документален пърформанс
Времетраене: 75 минути
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/4735018733
22 октомври /петък/
Ателие за документален театър:
19:00 – „Реанимация – Живот (на)ново“, реж. Детелина Станева
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/1930634173
23 октомври /събота/
19:00 – „Николай Коляда на балкона“ – сценично представяне на текстовете от уъркшоп по драматургично писане със световно известия драматург Николай Коляда. Режисьори Надя Панчева и Детелина Станева. По текстове на Невена Николова, Веселин Стоянов, Десислава Вулева, Анелия Тотева – Sarah, Иван Димитров, Васил Спасов, Ана Батева
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/1949079329
24 октомври /неделя/
19:00 – „7 реплики“, по пиесата „В самотата на памуковите полета“ на Бернар-Мари Колтес, реж. Гаро Ашикян, Театър Реплика
„Седем реплики“ е театрален проект с елементи на звуков комикс, вдъхновен от пиесата „В самотата на памуковите полета“ от Бернар-Мари Колтес (1948 – 1989 г), издадена година, преди той да почине от СПИН. Проектът е замислен за 7 актьора от Сдружение „Реплика“ с режисьор Гаро Ашикян.
БИЛЕТИ: https://epaygo.bg/8737719933
20:30 – Закриване на фестивал-лаборатория NEDRAma
Фестивалът създава пространство за документален театър и съвременна драматургия. Фокусът на изданието през 2021 година е върху ателиетата, които се провеждат в рамките на фестивала, и лабораторните срещи между различни млади творци, които създават съвременно изкуство.
Ще видим резултатите от три ателиета:
• Ателието за документален театър, в което участват млади професионалисти и актьори, които направиха своите първи опити в жанра
• Ателие за драматургично писане с ментор Георги Тенев – ще се състои четене на новосъздадените текстове на четиримата участници в ателието
• Ателието за драматургично писане на Николай Коляда – ще видим за първи път на сцена текстовете, създадени в рамките на ателието на Николай Коляда, което се проведе в 5тото издание на фестивал – лаборатория NEDRAma. Сценичните версии са поверени на младите режисьори Надя Панчева и Детелина Станева.
В тазгодишното издание на NEDRAma ще вземат участие различни български и чуждестранни артисти и организации от независимата сцена като Vox Populi, АТОМ Театър, румънският артист Пека Щефан, режисьорът Елица Йовчева. На 24.10 по случай своя десетгодишен юбилей , ще отпразнуваме рождения си ден с премиера на „7 Реплики“ с режисьор Гаро Ашикян, а от 20:30 ще закрием заедно фестивала и ще издадем малко повече за това, какво ще се случи следващата година. Издишай…
Очакваме ви!
Събитието е подкрепено от Национален Фонд Култура.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ – театрален сериал

Театър “РЕПЛИКА”

 

представя

 

театрален сериал

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ

сценично разследване в осем части

по романа на Ф. М. Достоевски “Престъпление и наказание”

превод – Георги Константинов

постановка – Георг ЖЕНО

художник на спектакъла – Анастасия ТАРХАНОВА

сценична версия – Георги ТЕНЕВ, Георг ЖЕНО, Анастасия ТАРХАНОВА

Участват актьорите:

Благой БОЙЧЕВ (Разколников)

Милена ЕРМЕНКОВА (София Мармеладова)

Ованес ТОРОСЯН (Порфирий Петрович)

Милко ЙОВЧЕВ (Мармеладов)

Боряна ЙОВЧЕВА (Лизавета, Амалия)

Ирина АНДРЕЕВА (Авдотя Романовна, Катерина Ивановна)

Ивайло ДРАГИЕВ (Свидригайлов)

 

“Не е достатъчно да признаеш вината. Нужно е да приемеш престъплението.”

Убийството предстои, присъдата вече е произнесена, но това няма да възпре престъплението. Осем епизода от един трилър с неочакван край.

Разследването е безпощадно, следователят е един от нас. Зрителите не са застраховани, ще бъдат привлечени като свидетели, съдебни заседатели, очевидци. Това не е представление. Това е игра на нерви между подозиращи и заподозрени, жертви и извършители.

Разколников – радикален убиец, маниакален егоцентрик. Разколников – художник, творец, живописец на своето време. Достоевски – безпощаден изследовател на човешки тайни. Достоевски – арбитър в борбата на душата с дявола.

Осем серии, осем срещи на публиката и актьорите с предизвикателствата пред собствената им съвест. Дали не живеем в един от кошмарите на Достоевски?

Осем серии от едно замислено, извършено и разкрито престъпление. И множество мечтани, планирани и неразкрити престъпления – на героите, на читателите на романа, на зрителите. Отговорността е обща. Вината е, че няма подходящо наказание

Георги Тенев за драматургичото писане

Здравей, Георги! По случай 10 години реплика решихме да направим нещо заедно – ателие за драматургично писане, в което ти ще бъдеш ръководител. Защо според теб е нужно да има такова ателие?

То е нужно, на първо място, според самите вас – и се радвам, че мислите така и организирате такъв форум вече не за първи път! Отлично е, че вие, като една независима и може да се каже „нишова“, крехка театрална формация, от години правите неща, които трябва да се случват с  повече интензивност в големите театрални „къщи“… но това е положението, не се случват там. Затова вие сте поели тази отговорност.

Според мен, е много интересно, важно и полезно да се работи в такива формати – да се събират хора и да пишат по дадена тема, да научават някакви непознати неща за живота на театралния текст.

На театъра като изкуство са му жизнено необходими трупи като вашата – „Реплика“ – понеже това изкуство е събитие, живот. Театърът „се случва“. За да се случи, трябва жив организъм. И вашата трупа е такъв организъм. Оттам нататък, за да се развива и сценичното писане, е важно да се събираме и да работим върху текстове, пиеси, намерения – по възможност, в контекста на някакви живи, практически форми. Да пишем за театър, който е конкретен, с лица и гласове, с имена. Не „въобще“, а фокусирано.

Всъщност, когато ме поканихте, аз не ви задавах много въпроси, защото бях гледал няколко ваши проекта. И ми беше ясно, че искате да създавате нещо живо, активно, адекватно на средата и проблемите.

Има ли формула в писането на драматургичен текст?

Стопроцентови и гарантирани формули няма, но има много рецепти. Кой обаче се е научил да готви само с рецепти? Трябва да влезеш в кухнята. Да се провалиш веднъж-два пъти, да усетиш сам нещата. Аз си признавам, че не мога (а и трябва ли?) да следя големия обем драматургия, която се появява днес в Европа и по света. Просто това е невъзможно, особено ако не си режисьор, който си търси пиеси или не си щатен драматург, който търси пиеси за сцената. Но аз следя какво се случва в българската драматургия, какви заглавия се поставят, какво вълнува театралните селекционери. И веднага мога да направя разлика – например с темите, сюжетите и нивото на писане в съвременния български роман или в сценария за кино. Сравнението не е в полза на театъра. Досещате се, не става дума за липса на автори. Проблемът е в културата на драматургичната работа. Има криза в разбирането за това какво трябва да представлява една пиеса, за това как да говори, за какво да говори и пр. Тук се намесват куп обстоятелства, които не можем да изясним сега, нито му е мястото тук. Но в тази криза, да я наречем така, усилието на „Реплика“ е едно добро изключение.

Как мога да се включа аз, като ръководител на това ателие? С формула – не.

Надявам се, ще успея да ви помогна във вашия дългосрочен път, като осигуря среща на намеренията (на бъдещите участници в програмата) с реалността на театъра. Защото една от големите загуби на време и енергия е, когато авторите (дори да са прекрасни сами по себе си, като създатели на литература) остават в плен на една романтична или странична, „зрителска“ концепция за театралното писане. То има много общо с всяко друго слово, но връзките не са прокарани точно така, както си мислим. И поезията е слово, и тя е изкуство на литературния феномен, но не е проза, нали? И не е (чиста) философия. Същата дистанция/близост я има и между театралното писане и писането на поезия или разказ.

Като ръководител на ателието, обсъдихме заедно с теб и темите. Какви са те и в какъв обхват да мислят бъдещите драматурзи?

Темите, надявам се, дават широка възможност и за избор, и за вдъхновено фантазиране. Първата е „Изкуствен живот“, а втората тема – „Победители и победени“.

Как да разбираме тези летящи думи, които не са обяснени допълнително? Ами, нека да помедитираме върху тях. Ако някой иска да се включи, но никак не намира своята тематична връзка, нека се съсредоточи в самите думи. Не е случайно, че тук няма чуждици, това са думи, корени, свързващи различни семантични гнезда и те не могат да не са във връзка – по един или друг начин, дори чисто езикова връзка – с живота на всеки човек. Нима има ежедневие без победа и поражение? Нима не се замисляме върху достоверността (или върху естествената неестественост, върху кухите или плътни стойности) на нашия живот?

Темата е вид канализирана свобода. Една тема е нещо като шапка – в шапката трябва да има някаква глава, надолу тяло, крайници, стабилно стъпили на земята. Но какво тяло, какъв човек – това е неограничената свобода на всеки, който избира темата.

Как ще протече твоята работа с кандидатите – колко срещи ще имате?

Ще съберем кандидатурите, ще преценим в кои от тях има най-голям потенциал за развитие, кой автор как е мотивирал идеите и очакванията си. От това ще стане ясно на кого бих могъл да съм полезен – защото моята практика и метод са просто една от многото възможни посоки в драматургията. Със сигурност това, че някой няма да бъде избран не е знак, че няма качества или че идеята му не съдържа потенциал – но вероятно е потенциал за друг тип драматургия и друг тип театрален опит, какъвто аз не мога да предложа. Или просто сме достигнали физическия капацитет на проекта, местата не са безброй.

След селекцията, ще направим няколко срещи, в които участниците ще получават конкретни задачи – за да еволюира тяхната идея, да срещне съпротива, да усетят какъв би бил потенциалният път на едно литературно намерение, когато попадне в театрална среда.

Ще обсъдим проблемите на креативната драматургическа работа „в отбор“ – тогава, когато авторът трябва да работи в контакт с театралния екип, да съвместява своите собствени виждания с изисканията на режисьора, да защитава и обосновава, вкл. пред трудния съд на въпросите, задавани от актьорите.

Процесът ще мине през писане, коментар, проверка на първоначалното намерение, връщане назад, обогатяване на измеренията на текста. Всичко това ще бъде поставено в рамките на един метод, който съм нарекъл „Творческо мислене“ и досега съм прилагал с успех при консултации и работа с групи хора, занимаващи се с литературни текстове, в разни жанрове и видове.

Колко време ще протече ателието – колко време ще имат за писане и напълно готови пиеси ли ще имаме накрая на ателието?

Планът е да имаме първа среща още в края на месец юли (или в самото начало на август) и да работим до края на септември. Всичко ще бъде съобразено с възможността/необходимостта от задочни срещи, за да сме гъвкави около ваканции, вируси и пр. Но най-важни, естествено, са срещите на живо, надявам се да ни се получат, с гостоприемството на театър „Реплика“, разбира се.

 

 

С нас вече се свързаха много млади хора, които се занимават с театър, но не са драматурзи – актьори, режисьори. Според теб това в техен плюс ли ще е, или ще им е трудно?

О, това, че някой идва от близка (но „не съвсем“) област, е отлично. През последните години имах възможност да преподавам на магистри в НАТФИЗ, където ми направи впечатление отличното представяне, например, на една актриса, която пише и иска да развива себе си в посока на драматургия. Така че, тук – а и никъде в изкуството, особено в лабораторното – няма „образователен ценз“ :)

Как ще протече представянето на текстовете?

За всеки успешно разработен текст (а съм сигурен, че всеки участник ще достигне до такъв) предвиждам някаква форма на действен анализ. Това ще стане с помощта на актьор или актьори, но може би и също със саунд-дизайнер, кой знае – ако материалът го допуска и изисква – някакво визуално решение… Ще създадем жива, адекватна на текстовете среда за представяне. Ще опитаме да се изненадаме – един другиго, всеки себе си, а и публиката, накрая. Няма да правим („да поставяме“) пиеси, но ще допуснем зрители при извървяването на част от процеса на този действен, творчески анализ. Това бездруго ще има характера и частично контролираната спонтанност на едно „представление“.

Съвети за тези, които още се чудят дали да се включат?

Ако колебанието е породено от съмнение в собствените сили, от това „дали ставам за тази работа“, по-добре да поемат риска. Защото често ние не си даваме сметка с какво разполагаме – идеи, намерения, които ни се струват „извън обичайното“, само защото обичайното е твърде стеснено, банализирано. Ако темите ги вдъхновяват наистина, ако нещо от това, което дотук си говорим им се струва привлекателно – защо да не опитат?

Като автор на пиеси и книги според теб драматичното писане може ли да бъде занаят в България?

Трудно, но може. (Бих казал, много, много трудно.) Засега обаче, това ателие не бива да се разглежда като някакъв вид „професионална квалификация“, то е търсене на пътища към нови театрални образи. Както и търсене на пътища към самите нас, разбира се.

Театър Реплика обявява конкурс за драматургичен текст

Трети международен фестивал – лаборатория „NEDRAma-international” 25 -30 май 2016

Фестивалът „NEDRAma-international” има за цел да създаде ново културно пространство, което да провокира сближаването ни с европейските културни тенденции и интегрирането на българския театър в европейския театрален контекст.
Това е първият по рода си фестивал на документалния театър в България преврънал се в сериозен ежегоден международен фестивал, осъществен от международен партньорски артистичен екип.

И тази година NEDRAma-international” – е насочена към случването на творческия контакт, към срещата. Срещата между актьор и режисьор, срещата межу автор и режисьор, към формирането на екип от съмишленици. И тази година за нас е важно да дадем възможност на младите в театъра да пробват себе си в различни кординатни системи
Художествената концепция на Третия фестивал – лаборатория „NEDRAma-international” има две основни теми над които ще работят участниците във фестивала:
– 1. Манипулациите в медиите, като тема за документално изследване и представление
– 2. „Славяните – това са Африка в Европа”

За първи път в историята на фестивала Театър „Реплика”

ОБЯВЯВА КОНКУРС

за написване на кратка пиеса в рамките на 8-10 страници
по темите «Манипулации в медиите» и «Славяните- това са Африка в Европа».

За творчески екип, автор, режисьор и актьори, които в рамките на фестивала да работят над предложените драматургични текстове.

Три от одобрените предложения ще бъдат включени в международен театрален проект, който ще се осъществи през 2017 година.

До 20-ти май на имейл
replica.theatre@gmail.com

Очакваме вашите предложения за мини пиеси по посочените теми и заявки за творчески екипи за реализирането им.

Международно жури в състав Ксения Драгунскя (писател-драматург, Русия) Новица Антич (преводач, Сърбия), Василка Бумбарова, Благой Бойчев, Боряна Пенева, Ованес Торосян, Милко Йовчев, Ирина Андреева, Милена Ерменкова, Ивайло Драгиев (България) ще оцени проектите, а в рамките на фестивала от 25 до 30 май творческите екипи ще имат възможност за реализирането им work in progress.

Театър „РЕПЛИКА”
Трети международен фестивал – лаборатория „NEDRAma-international”
25 -30 май 2016

Международен театрален проект
„СЛАВЯНИТЕ – ТОВА СА АФРИКА В ЕВРОПА”

Международният театрален проект с провокативното название „Славяните – това са Африка в Европа” предполага създаването на колажен спектакъл сглобен от мини пиеси на автори от Русия, България, Сърбия, Македония,Чехия, Полша, Белорусия…
На авторите и творческите екипи от различните страни ще бъдат предложени примерни теми по един или друг начин отнасящи се към „славянската митология”, тоест неверни представи и заблуди на англо-саксонския или друг неславянски представител на човечеството за славяните. Може да се каже, че това ще представлява нещо като сборник от предразсъдъци. Вече написаните кратки пиеси или документални идеи ще бъдат предложени на режисьори и актьори от гореспоменатите страни. Това ще бъде един пътуващ театрален пъзел, който ще се запълва във всяка следваща страна.
Естествено е, че проектът не предполага никакви политически цели и амбиции. Това е ирония и самоирония, но в полифоничното звучене на бъдещия спектакъл наверно ще има място и за тревога, печал и нежност…
Първата част от проекта ще се осъществи в България и постепенно ще присъединява следващи глави към бъдещия спектакъл.
Предполага се бъдещия спектакъл да се изиграе във всички страни участнички в проекта и разбира се ще попътува по белия свят. Странстването на славяните…

ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА ОТКЪСИТЕ (МИНИ ПИЕСИТЕ)
– Всички славяни са братя, обожават се и говорят на един и същи език
– Славяните скоро ще измрат
– Славяните са произлезли от рибите (тоест от водата)
– Всички славяни (slavs) са роби (slaves)
– Славянските езици скоро ще изчезнат, ще умрат
– Славяните никога няма а станат членове на ЕС
– Славяните- това са фрагмент на Африка в Европа
– Славяните са много суеверни
– Славянте са чревоугодниици и пияници
– Славяните са силно родово свързани
– Славянското време (тоест неспособността да идваш навреме)
– Славянското детелюбие
– Славянската любов към земята и селото, любовта към вилния живот и гледането на градини
– Славяните винаги се напиват във влакове и самолети
– Славянската вяра в чудото
– Славянско игнориране на законите и правилата, не бива , но може
– Славянската безтакност
– Славянско неравнодушие към съдбата на близките.
– И други….

Театърът като оръжие срещу своеволията на политиците

За театър „Реплика”, радикалния документален стил и нуждата от протести в България: с германския режисьор Георг Жено разговаря Борис Зафиров.

image

http://kultura.bg/web/театърът-като-оръжие-срещу-своеволия/

Има още

Теaтър „Репликa“ ще предстaви в теaтърa на годинaтa в Гермaния

Теaтър „Репликa“ ще предстaви в теaтърa на годинaтa в Гермaния: Нa 18 и 19 октомври предстaвлението „Ние сме боклуците от Източнa Европa“ в теaтър „Мaксим Горки“ в Берлин, който беше избрaн от немските теaтрaлни критици зa нaй-добър теaтър нa Гермaния за сезон 2013/2014. След товa ще покaжем предстaвлението в университетa Кеймбридж в Aнглия. Също тaкa немският водещ театрален вестник „Theater der Zeit“ посети предстaвлението ни в София и писa за него в издaние от 2014: Тук е текстa за нaшето предстaвление с бългaрски превод:
Theater der Zeit за „Ние сме боклуците от Източна Европа“
Да заминем или да останем? Как двата документални театрални проекта в София качват на сцената обществената ситуация в страната.
София 01.03.2014. Денят на Баба Марта – навсякъде из града има щандове с малки червено-бели мартеници, това са гривни, брошки или малки куклички, които струват стотинки. Хората си ги подаряват един на друг, на приятелите и семействата си. Те са талисмани за здраве и дълъг живот. Когато човек открие първият символ на пролетта ( цъфнало дръвче или лястовичка ) го закача на клонче или го слага под камък и си пожелава нещо хубаво.
Много желания стоят закачени по клоните на дърветата в София през март.
„Кой е най-болезненият проблем, за който трябва да се говори.“- питаме актрисата и съавтор Ирина Андреева.
Няколко от членовете на сдружение Реплика стоят на по чаша червено вино заедно с техния режисьор Георг Жено в стармодния бар. Твърди се, че това е и любимото софийско заведение на Димитър Гочев – а именно една тъмна дупка, цялата в цигарен дим и осветена със свещи.
За какво най-много ги боли?
Отговорът е мълчание. Каквото и да има да кажем за състоянието на Германия, за трудностите и нуждите й, ще изглежда безмислено Тук и Сега в София, България след документалното театрално представление със заглавие „Ние сме боклуците от Източна Европа“, осъществено с подкрепата на Гьоте-институт – София.
Представлението е синтез между два театрални проекта. Първата част, „Боклук“ е репетирана през 2013, а втората, „Изход“ – тази година. Изключително личните истории на актьорите и на техни близки разказват не само за социалната действителност в България, но също така и за враждебния западноевропейски манталитет. В представлението е интерпретиран и опитът им от 2013г., когато се зараждат отново масивни обществени протести за смяна на политическото управление, но за съжаление тези, които виждаме сега да управляват страната, не са по-добри от тези преди тях. „Генералният проблем при нас е, че ние, за разлика от Полша или Чехия, не успяхме да направим революция срещу комунизма“ – казва Ирина. „Същите, авторитарни, мафиотски унищожители управляват страната и унижават народа.“
В „Боклук“ актьорите показват от сцената, всички онези, чието унижение е особено голямо, тъй като те съществуват е благодарение на кофите за боклук и отпадъците на другите хора. По софийските улици могат да се видят поразителен брой хора на ръба на крайната бедност, които са принудени да прекарат деня си така. Ина Георгиева представя един невероятно звучащ музикален инструмент, направен от боклуци, на който тя свири песен,в която се пее: „I got no job, I got no money. I have to leave.“
“ Миграция на бедността“, “ социален туризъм“, “ имиграция на мизерията“.
Откакто от 01.01.2014г. Отпаднаха ограниченията за свободното движение на трудовия пазар в Европа, което важи за България и Румъния, Западна Европа се страхува, че социалната им система ще бъде залята от българи и румънци.. Лансират се расистки клишета и стереотипи, заплахата била не само финансова, но и социална.
“ Който мами, изхвърча „, казва Хорст Зеехофер.
Заради дискриминацията на основа произход много българи се представят за испанци или италианци. Например приятел, за когото Милко Йовчев разказва, се подвизава под прякора Тиаго Де Ла Роча, за да има поне някакъв шанс за работа. Емигрантите от Източна Европа са обект на втората част на вечерта. Затова разказва Ирина, ядосано и мощно, своята история за това как като актриса е имала възможността да замине за Италия с твърд ангажимент и добро заплащане. Тя обаче е решила да остне и за да си осигури жалкото препитание е трябвало да чисти един фитнес, докато на плеъра си е слушала „Santa Lucia“. Защо да ходиш далече, след като после през цялото време ще жадуваш за родината си? Кой ще води битката, ако сърдитите млади хора напускат страната си? „Get up, stand up“ пее групата на края на вечерта и публиката в Центъра за култура и дебат Червената къща „Андрей Николов“ е отнова изправена на крака.
Мирка Дьоринг и Дорте Лена Айлерс

Theater der Zeit за „Ние сме боклуците от Източна Европа“

Немският водещ театрален вестник „Theater der Zeit“ посети предстaвлението ни в София и писa за него в издaние от 2014. Тук е текстa за нaшето предстaвление с бългaрски превод.

Theater der Zeit за „Ние сме боклуците от Източна Европа“

Има още

Реплика от площада – за политическия театър у нас и неговите нови първи опити в Червената къща

Реплика от площада – за политическия театър у нас и неговите нови първи опити в Червената къща, текст от Гергана Пирозова, публикуван в Блогът за театър
Има още