Добре дошли в Театър „Спешна Помощ“
Добре дошли в Театър „Спешна Помощ“.
Разкажете ни първите си впечатления от взаимната ни работа, от взаимоотношенията в екипа и въобще всичко, което искате да споделите.
Благодаря ви и чакам с нетърпение да се видим.
Здравейте, приятели! Ще Ви се представя на кратко!
Казвам се Мирослав Людмилов и съм от село Арчар, обл. Видин. Средното си образование завърших в местното селско училище- СОУ”Христо Ботев”. Моето родно училище ми даде много- познания в литературата, философията, точните и хуманитарни науки, даде ми съвременият мироглед и ме научи на няколко основни неща- хуманизъм и алтруизъм, морал и почитане на патриархалните родови ценности. А днес, аз съм студент в Химикотехнологичният и металургичен университет- град София със специалност „Химично и биохимично иненерство” с преподаване на френски език.
Интересен е въпроса: Как се запознах с театрално сдружение „Реплика” и всичките участници в него?
Влязох във фейсбук рано сутринта преди да отида в университета, нещо което е нормално за младежите на моята възраст и видях, че ми бе писал Васил Димитров- ръководител на програмата „Roma provessional network” към фондация „Арете- България” .
В съобщението той ми каза, че има кастинг за актьори непрофесионалисти, които имат възможността да вземат участие в работния проект на ТС”Реплика” и Георг Жено ТЕАТЪР ”СПЕШНА ПОМОЩ”.
Разбира се, аз въобще нямах намерение да отида на този кастинг. Какво ще правя аз там? Не съм актьор, въобще не знам дали мога да влизам в роли и какво ли още не ми бе минало през главата, за да не отида? Но както казва прословутият Петко Бочаров „Да, ама не!”. В деня, когато бе кастинга аз нямах спокойствие. Искаше ми се да отида и в крайна сметка пристигнах пред така наречената „Червена къща”. До нея стигнах с питане и се оказа, че това е някакво заведение за хранене и въобще няма кастинг за актьори там.
Въпреки това аз отново тръгнах да издирвам „Червената къща” и я открих и то навреме- в 18: 10 часа. Кастинга бе започнал!
Докато чаках се запознах с една от кандидатките Мария Пехливанова.
Малко след това ме извика Милко Йовчев и ме прикани да отида в залата за кастинга. Влязох в залата, представих се и започна един бурен смях през цялото мое представяне, предизвикан от мен разбира се!
След няколко дни ми се обади Благой Бойчев и ми съобщава: „Добре дошъл в новия ни проект и вече си част от екипа на РЕПЛИКА! Поздравления!”.
Оттам насетне започнахме да работим всички по проекта. Заедно актьори от майсторски класове и непрофесионалисти като мен. Създадохме първо добрите взаимоотношения, екипност, дисциплина, разбирателство и накрая станахме приятели.
За мен е удоволствие да ходя всеки път на репетициите при актьорите от „Реплика”. Те са млади, аз също! Енергични, изпълнени със забава и чувство за хумор. Работата с тях е неусетна и много приятна.
Аз се радвам, че се запознах с тези хора, които ми показаха един модерен вид изкуство в театъра, а това са техните интерактивни театрални документални представления.
Специални благодарности към целия екип за добрата организация и за това, че ме избраха да бъда един от тях!
Привет и от мен! Казвам се Даниела Захова и съм ог град Перник!
За мен е огромно щастие , че имам възможността да работя с театрално сдружение „Реплика”.
Срещата ни бе неочаквана, но пък плодородна в творчески аспект. Ето ме и мен, част от „Реплика”!
Винаги съм мечтаела да бъда актриса и да ме гледат по големите кина и някой ден да стигна до червения килим! Защо не? Да, напът да стане моята мечта реалност.
Много ми харесва работата в екип с майсторския клас, толерантността едни към другиго, приятелството, което се зароди между нас и въобще.
Актьорите от „Реплика” са изключително готини, изпълнени с много доброта и хуманност към човека. Отнасят се толкова добре към нашите грешки, че просто поуката от тях е неизбежна.
Мога да се нарека щастлива и горда, че съм част от „Реплика”. Благодаря Ви приятели, че ме допуснахте да бъда до Вас и една от актрисите в проекта Ви театър „Спешна помощ”!
Останах с изключително добри впечатления от специалистите, наши колеги от РЕПЛИКА, които ни приеха в екипа си с отворени обятия. Научиха ни на много неща, свързани със сценичното изкуство и театъра на живо.
Много се радвам, че мога да работя с тях по този проект!
Благодаря Ви приятели!
Казвам се Наталия Цекова, и завършвам тази година Театралната академия. Със сдружение „Реплика“ ме срещна настоящият проект ТЕАТЪР ”СПЕШНА ПОМОЩ”, явих се на кастинг и бях сред одобрените за участие.Реших да се явя на кастинга защото освен че съм ромка и това беше едно от условията, съм и актриса която търси своя път и иска да намери повече възможности за развитие. Смятам, че такъв тип социален театър намира адекватен подход и най вече път към своите участници, аз съм любопитна към самата форма и начина по който я приема публиката, за разлика от класическият театър, в този има една тънка линя която изисква повече деликатност по отношение на предаването на една история, документалната част подсилва истинността на това което може да направи участника а това е предизвикателство. Щаслива съм че мога да изследвам това пространство и да разбера повече за себе си, и за това до колко рефлективна мога да бъда като човек и актьор.
Никога досега не бях общувала с роми. Впечатлението ми за тях винаги е било негативно – мислела съм си, че са несериозни, неработоспособни, мързеливи и всякакви подобни неща. Приех проекта като голямо предизвикателство, защото се страхувах от това, че мнението ми за тях ще се окаже вярно. За радост се случи точно обратното – също толкова млади, енергични, интелигентни, работещи, любопитни, търсещи, борещи се хора, както и всички останали. Стана ми ясно, че предразсъдъците са нещо много страшно и не бива да им се поддаваме. От работата си с екипа като цяло съм изключително доволна. Въпреки, че сме много и сме различни, успяхме да си паснем още от първата среща. Страшно ми е интересна работата и вече нямам търпение да видя какво ще се получи на финала, но вярвам в доброто бъдеще на проекта и в приятелските взаимоотношения и разбиране след приключването му.
Още първия път като се видиях с групата , се почуствах много добре. Те бяха усмихнати и изпълнени с чиста и позитивна енергия . От както се включих в проекта , се чувствам по много по-различ ен начин . Радвам се , че ме приеха всички и , че много добре се държат с мен и оценяват моите изказвания ! Проекта за мен е нещо много вдъхновяващо , изпълва ме с енергия . Кара ме да се чувствам по- щастлив . Радостен съм , попаднах в този проект и намерих тези страхотни хора . Когато съм на сбирките с колегите , се чувствам много свободен , сигурен в себе си , освободен , много щастлив . Много ми харесва начина на поведение на Георг и останалите колеги . Радвам се за това , че всички мислим позитивно и едновременно . От самия проект се чувствам много по- различно , чувтвам се по добре , по – позитивен .
Като малък исках да стана циганин – представях си, че работата на циганите е да се обличат в цветни, много шарени дрехи, да пътуват, да пеят и танцуват. Когато пристигнах в България първото нещо, което видях на гарата беше един циганин – клошар, който дишаше лепило на земята. Отвратих се, вече не исках да стана циганин. Мислех си, че всичките са лепилари. В училище обаче най – добрият ми приятел беше момче от ромски произход, което по нищо не се различаваше от другите, дори беше по – готин от повечето. Човек с ценности, чувство за хумор, интереси към музиката и още много неща, които при „нас“ не всеки носи. Тогава си върнах вярата в тях, а след началото на проекта положителното ми мнение се затвърди. Приятно ми е, че работя с хора, с които в живота никога нямаше да си дадем шанс да се опознаем.Интересно ми е, забавно ми е, кефя се. Вярвам, че с всички участници е така.