Театър Реплика / Артисти / Драматурзи / Георги Тенев за драматургичото писане

Георги Тенев за драматургичото писане

Здравей, Георги! По случай 10 години реплика решихме да направим нещо заедно – ателие за драматургично писане, в което ти ще бъдеш ръководител. Защо според теб е нужно да има такова ателие?

То е нужно, на първо място, според самите вас – и се радвам, че мислите така и организирате такъв форум вече не за първи път! Отлично е, че вие, като една независима и може да се каже „нишова“, крехка театрална формация, от години правите неща, които трябва да се случват с  повече интензивност в големите театрални „къщи“… но това е положението, не се случват там. Затова вие сте поели тази отговорност.

Според мен, е много интересно, важно и полезно да се работи в такива формати – да се събират хора и да пишат по дадена тема, да научават някакви непознати неща за живота на театралния текст.

На театъра като изкуство са му жизнено необходими трупи като вашата – „Реплика“ – понеже това изкуство е събитие, живот. Театърът „се случва“. За да се случи, трябва жив организъм. И вашата трупа е такъв организъм. Оттам нататък, за да се развива и сценичното писане, е важно да се събираме и да работим върху текстове, пиеси, намерения – по възможност, в контекста на някакви живи, практически форми. Да пишем за театър, който е конкретен, с лица и гласове, с имена. Не „въобще“, а фокусирано.

Всъщност, когато ме поканихте, аз не ви задавах много въпроси, защото бях гледал няколко ваши проекта. И ми беше ясно, че искате да създавате нещо живо, активно, адекватно на средата и проблемите.

Има ли формула в писането на драматургичен текст?

Стопроцентови и гарантирани формули няма, но има много рецепти. Кой обаче се е научил да готви само с рецепти? Трябва да влезеш в кухнята. Да се провалиш веднъж-два пъти, да усетиш сам нещата. Аз си признавам, че не мога (а и трябва ли?) да следя големия обем драматургия, която се появява днес в Европа и по света. Просто това е невъзможно, особено ако не си режисьор, който си търси пиеси или не си щатен драматург, който търси пиеси за сцената. Но аз следя какво се случва в българската драматургия, какви заглавия се поставят, какво вълнува театралните селекционери. И веднага мога да направя разлика – например с темите, сюжетите и нивото на писане в съвременния български роман или в сценария за кино. Сравнението не е в полза на театъра. Досещате се, не става дума за липса на автори. Проблемът е в културата на драматургичната работа. Има криза в разбирането за това какво трябва да представлява една пиеса, за това как да говори, за какво да говори и пр. Тук се намесват куп обстоятелства, които не можем да изясним сега, нито му е мястото тук. Но в тази криза, да я наречем така, усилието на „Реплика“ е едно добро изключение.

Как мога да се включа аз, като ръководител на това ателие? С формула – не.

Надявам се, ще успея да ви помогна във вашия дългосрочен път, като осигуря среща на намеренията (на бъдещите участници в програмата) с реалността на театъра. Защото една от големите загуби на време и енергия е, когато авторите (дори да са прекрасни сами по себе си, като създатели на литература) остават в плен на една романтична или странична, „зрителска“ концепция за театралното писане. То има много общо с всяко друго слово, но връзките не са прокарани точно така, както си мислим. И поезията е слово, и тя е изкуство на литературния феномен, но не е проза, нали? И не е (чиста) философия. Същата дистанция/близост я има и между театралното писане и писането на поезия или разказ.

Като ръководител на ателието, обсъдихме заедно с теб и темите. Какви са те и в какъв обхват да мислят бъдещите драматурзи?

Темите, надявам се, дават широка възможност и за избор, и за вдъхновено фантазиране. Първата е „Изкуствен живот“, а втората тема – „Победители и победени“.

Как да разбираме тези летящи думи, които не са обяснени допълнително? Ами, нека да помедитираме върху тях. Ако някой иска да се включи, но никак не намира своята тематична връзка, нека се съсредоточи в самите думи. Не е случайно, че тук няма чуждици, това са думи, корени, свързващи различни семантични гнезда и те не могат да не са във връзка – по един или друг начин, дори чисто езикова връзка – с живота на всеки човек. Нима има ежедневие без победа и поражение? Нима не се замисляме върху достоверността (или върху естествената неестественост, върху кухите или плътни стойности) на нашия живот?

Темата е вид канализирана свобода. Една тема е нещо като шапка – в шапката трябва да има някаква глава, надолу тяло, крайници, стабилно стъпили на земята. Но какво тяло, какъв човек – това е неограничената свобода на всеки, който избира темата.

Как ще протече твоята работа с кандидатите – колко срещи ще имате?

Ще съберем кандидатурите, ще преценим в кои от тях има най-голям потенциал за развитие, кой автор как е мотивирал идеите и очакванията си. От това ще стане ясно на кого бих могъл да съм полезен – защото моята практика и метод са просто една от многото възможни посоки в драматургията. Със сигурност това, че някой няма да бъде избран не е знак, че няма качества или че идеята му не съдържа потенциал – но вероятно е потенциал за друг тип драматургия и друг тип театрален опит, какъвто аз не мога да предложа. Или просто сме достигнали физическия капацитет на проекта, местата не са безброй.

След селекцията, ще направим няколко срещи, в които участниците ще получават конкретни задачи – за да еволюира тяхната идея, да срещне съпротива, да усетят какъв би бил потенциалният път на едно литературно намерение, когато попадне в театрална среда.

Ще обсъдим проблемите на креативната драматургическа работа „в отбор“ – тогава, когато авторът трябва да работи в контакт с театралния екип, да съвместява своите собствени виждания с изисканията на режисьора, да защитава и обосновава, вкл. пред трудния съд на въпросите, задавани от актьорите.

Процесът ще мине през писане, коментар, проверка на първоначалното намерение, връщане назад, обогатяване на измеренията на текста. Всичко това ще бъде поставено в рамките на един метод, който съм нарекъл „Творческо мислене“ и досега съм прилагал с успех при консултации и работа с групи хора, занимаващи се с литературни текстове, в разни жанрове и видове.

Колко време ще протече ателието – колко време ще имат за писане и напълно готови пиеси ли ще имаме накрая на ателието?

Планът е да имаме първа среща още в края на месец юли (или в самото начало на август) и да работим до края на септември. Всичко ще бъде съобразено с възможността/необходимостта от задочни срещи, за да сме гъвкави около ваканции, вируси и пр. Но най-важни, естествено, са срещите на живо, надявам се да ни се получат, с гостоприемството на театър „Реплика“, разбира се.

 

 

С нас вече се свързаха много млади хора, които се занимават с театър, но не са драматурзи – актьори, режисьори. Според теб това в техен плюс ли ще е, или ще им е трудно?

О, това, че някой идва от близка (но „не съвсем“) област, е отлично. През последните години имах възможност да преподавам на магистри в НАТФИЗ, където ми направи впечатление отличното представяне, например, на една актриса, която пише и иска да развива себе си в посока на драматургия. Така че, тук – а и никъде в изкуството, особено в лабораторното – няма „образователен ценз“ :)

Как ще протече представянето на текстовете?

За всеки успешно разработен текст (а съм сигурен, че всеки участник ще достигне до такъв) предвиждам някаква форма на действен анализ. Това ще стане с помощта на актьор или актьори, но може би и също със саунд-дизайнер, кой знае – ако материалът го допуска и изисква – някакво визуално решение… Ще създадем жива, адекватна на текстовете среда за представяне. Ще опитаме да се изненадаме – един другиго, всеки себе си, а и публиката, накрая. Няма да правим („да поставяме“) пиеси, но ще допуснем зрители при извървяването на част от процеса на този действен, творчески анализ. Това бездруго ще има характера и частично контролираната спонтанност на едно „представление“.

Съвети за тези, които още се чудят дали да се включат?

Ако колебанието е породено от съмнение в собствените сили, от това „дали ставам за тази работа“, по-добре да поемат риска. Защото често ние не си даваме сметка с какво разполагаме – идеи, намерения, които ни се струват „извън обичайното“, само защото обичайното е твърде стеснено, банализирано. Ако темите ги вдъхновяват наистина, ако нещо от това, което дотук си говорим им се струва привлекателно – защо да не опитат?

Като автор на пиеси и книги според теб драматичното писане може ли да бъде занаят в България?

Трудно, но може. (Бих казал, много, много трудно.) Засега обаче, това ателие не бива да се разглежда като някакъв вид „професионална квалификация“, то е търсене на пътища към нови театрални образи. Както и търсене на пътища към самите нас, разбира се.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.