Идеята за Театър Реплика според мен се роди под покрива на Модерен театър. Въпреки че Модерен Театър де юре престана да съществува, в моето съзнание остана усещането, че това бе театърът, който искам да правя. Там аз видях, че истинският театър и изкуство се правят от приятели и единомишленици, свободно събрали се, за да създадат нещо важно и значимо както за тях, така и за другите. От тук идва и значението на думата „реплика“, която сме използвали да именуваме театъра ни. За нас Театър Реплика е нашата реплика към актуални проблеми, израз на нашата ангажираност към тези проблеми. Друго важно нещо за думата „реплика“ е, че репликата в пиеса винаги се пише в диалог. Диалогът в изкуството според мен е нещо много важно. Той осмисля в огромна степен и наличието на изкуство.

Най-общо казано Театър Реплика асоциирам с три думи: Приятелство, Свобода, Изкуство.

Приятелство – това че всички в Реплика сме приятели и държим на приятелството си за мен е много съществено. Вътрешното ми убеждение е, че изкуството само по себе си не е свято. Не то(изкуството) възвисява хората, които го правят, а хората, заради начина по който го правят и заради каквото го правят са способни да възвисят изкуството. Не вярвам, че е възможно да има добро изкуство в среда на вражда и завист.

Свобода – приятелството предполага свобода, изкуството – също. Не мисля, че вдъхновението идва по разпределение. Всеки един от нас е отказвал някъде щатно място, защото в щатната система човек губи свободата си. Принуден е да прави неща, които той не иска, а това е компромис, който обезсмисля изкуството. Защото както в любовта така и в изкуството, хубавите неща стават, когато се правят доброволно.

Изкуство – като приятели, които сме се събрали доброволно, ние все пак искаме да правим изкуство. Не знам как по-ясно да обясня това, освен с една случка. Играхме едно представление. Вече бяха минали две години и бяхме изиграли над десет представления. След поредното представление, което играхме, си спомням как вървяхме по един тротоар с колегите и обсъждахме толкова разпалено, както и след премиерата на това представление, как то е минало, кое се е получило и кое може да стане по-добре. Този огън наричам аз изкуство и той ме кара да искам да работя с тези хора и по начина по който дори след двадесетото представление направеното да ни вълнува. И въпреки всички трудности, които срещаме в работата си, този огън за мен е „Реплика“!