Театърът е съвкупност от няколко изкуства. То е сложно изкуство, изискващо много нерви, желание, време, търпение, провали и успехи. Само хората, занимаващи се с тази толкова неблагодарна и същевременно благодарна (парадоксално) дейност, могат да ме разберат. Като човек, занимаващ се с театър от петнайсет години – къде аматьорски, къде под формата на обучение, къде като младок с диплома и мечти без работа, къде яваш-яваш, мога да потвърдя, че борбата е безмилостна (,, … клише взето от роман.“ ).

Годината е 2009 г. и ние с колегите ми сме на прага да станем бакалаври. Сред многобройните разговори за: ,, Ами сега накъде?“ се прокрадват изреченията:
– В никакъв случай не трябва да напускаме София.;
– Как ми се работи с вас.;
– Да не забравяме с какво желание сме тръгнали в професията!;
– Не бива да ставаме чиновници.;
– Театърът е умряла работа.;
– Хора, к’во ше правим?;
– За по-малко от сто лева няма да играем.;
– Предложиха ми щат във Варна – отказах.;
– Взимат ,,Пухеният“ в Сатирата, ама искат само един състав;
– Доцентът ще си отваря театър, май се казва ,, Модерен театър“; – Доцентът покани ли те?;
… И така с няколко мои колеги се събрахме в трупата на И. Христов. След което пред очите ни този театър се ,,разпадна“. Това беше шамар за нас, младите, защото тогава си дадохме сметка, че в България частен театър не може да съществува (щом тези имена нищо не направиха..?). Тогава последваха и серия от кривотии от страна на държавата, министерството на културата, реформи, тинтири минтири. Страшно огорчени, разочаровани, млади творци без работа – много добре.

Реплика – трябва да има реплика на ситуацията. „Реплика“ – така ще си кръстим театъра.

И започнахме.

Театър „Реплика“ е път. Път за всяка от единиците в него. Личен, творчески. Най- голямата обида е някой да иска да работи и да не му бъде дадена възможност. ,,Да дадат, не знам кой, ама там да дадат…“ не е наша философия и затова ние взимаме това, което заслужаваме, а именно да творим. Театър „Реплика“ е дом с отворени врати за творци, а не място за бабацане, тоест ,,Ше хода да плесна две реплики и ше си смена дограмата“. По написаното преди миг има белези и на агресия – това е част от индивидуалните наклонности на моя милост. Индивидуалност, която присъства в „Реплика“, защото и в спора се ражда истината и мнението в изкуството е важно. Изкуството Театър се развива, движи се напред, а ние от „Реплика“ сме на линия, гоним го навред. Занапред. По моему.